Тихите звуци на пианото се носеха из празния бар като свеж морски бриз. Лекият джаз се сипеше по масите, обливаше излъсканите чаши, висящи над бара, и накрая се скриваше да поотдъхне на кожените канапета в сянката на сепарета. А после отпочиналата музика отново се понасяше нависоко около приглушените лампи, завихряше се в хиляди цветове, щом се завъртеше около глобуса с огледалцата, надвиснал над пустия дансинг. Накрая звуците като блудни синове се връщаха отново при пианото. Всеки от тях намираше клавиша и струната, които са го родили в миг на вдъхновение. Зареждаше от тях съзвучия и отново се понасяше по познатия си път.            Пиано барът беше затворил преди малко повече от час. Последните подпийнали клиенти все още криволичеха из близките улички, опитвайки се да се ориентират по звездите. Отдавна всички си бяха отишли, столовете стояха обърнати върху масите. Подът беше избърсан и все още се виждаха неизсъхналите влажни ивици, оставени от парцала на чистачката. Големите лампи и цветните прожектори на дансинга отдавна бяха изгасени. В заведението светеше само дежурното осветление.            Разсеяният и опиянен от незнаен брой уискита пианист беше забравил капака на пианото отворен, преди да си тръгне. А музиката веднага се възползва от това, за да се повихри на воля из бара. Звуците направиха още няколко обиколки, удариха финалните акорди върху клавишите и се скупчиха като рояк разноцветни пеперуди около мижавите лампи на дежурното осветление. Те премигаха кокетно няколко пъти, така както би премигало младо момиче, а после засияха по-силно. На езика на дежурните лампи това сигурно означаваше, че изпълнението е било прекрасно и че биха искали да чуят още нещо.            Звуците запърхаха още няколко мига,  поласкани от оценката и скочиха отново върху клавишите. Този път те бяха още по-изящни от преди, с нежен танц обикаляха из празния бар, изпълваха празните чаши и ги караха да звънтят от щастие заради споделения миг. После влизаха в шейкъра, оставен от бармана на плота, и забъркваха невероятни коктейли от музикални тонове, които се устремяваха нагоре, завъртаха дискотечното кълбо с огледалцата, преди да се пръснат във всички посоки, подобно на празнична заря.            Дежурните лампи също влязоха в тон и започнаха да премигват в такт в музиката, но всяка от тях го правеше по свой си, различен от останалите, начин. Клавишите и педалите на пианото сами се натискаха и после отскачаха нагоре. Струните под отворения капак изпадаха в сластни трепети, а после затихваха в изнемога. Но само миг след това отново вибрираха в безкрайно блаженство.            Целият бар свиреше, танцуваше, звънтеше, вибрираше… Един безкраен и нежен повей караше покривките на масите да се развяват, а ресните по завесите на малката сцена, встрани от дансинга, играеха в зигзаг като оживели. Салфетките отдавна бяха напуснали салфетниците си и развяваха криле под теченията на музикалните повеи, наподобявайки хартиени лястовици.            Изкуствените звезди по тавана също започнаха да танцуват, забравяйки, че са залепени неподвижно. Те засияха като истински и запримигваха в такт с музиката. Дори голямата сериозна луна сред тях се усмихна, а после засвирука с комично изрисуваните си устни.             А пианото продължаваше и продължаваше да свири… Лекият джаз стигна до входната врата и засвири на ушенце на строгата ключалка. Дръжката на бравата се задвижи нагоре-надолу в такт с музиката. Ключалката прещрака няколко пъти секретно и накрая отключи. А пантите това и чакаха. Отвориха широко вратата, при което изскрибуцаха нещо не съвсем в такт с леките звуци на пианото и заглъхнаха омърлушени.            А джазът се понесе на талази извън бара. Звуците се почувстваха волни и свободни в прохладната лятна нощ. Влязоха в парка, настаниха се по празните пейки, пожужаха около уличните лампи, които не се стърпяха и също запримигваха в такт. Дори и фонтанът в центъра на парка попадна под властта на музиката. Струите му се издигаха и спадаха под звуците на джаза.            Музиката последваха и количките в луна-парка. Те запалиха фаровете си и затанцуваха безспир. Виенското колело се завъртя от само себе си и замига с разноцветните си лампички. После излезе от стойката си и се затъркаля свободно и неочаквано грациозно по главната улица, увличайки звуците след себе си. Количките потеглиха подире му и го наобиколиха като почетен ескорт. Заспалите сгради оживяваха по пътя им, и запява, заиграваха, засвирваха…            Колелото и екскорта му стигнаха до реката, преминаха моста, пръскайки звуци в реката. Водата заигра, засвири и се понесе надолу, играейки си със светлината на звездите и лунните отблясъци.            После колелото направи плавен кръг и тръгна обратно, следвано от количките. Когато се върнаха в парка и всички заеха местата си, първите лъчи на слънцето си пробиваха път между клоните на дърветата.            Уморените звуци позаглъхнаха и се понесоха обратно към бара, откъдето бяха излезли. Те влязоха в заведението и с прозевки се прибраха при клавишите и струните на пианото. Заспаха щастливи. Салфетките се наредиха пак в салфетниците. Всяко нещо зае обичайното си място. А входната врата се затвори, проскърцвайки под сурдинка с пантите си, след което ключалката прещрака и я заключи. Всичко утихна.            Но навън джазът не беше спрял да звучи. Тананикаше си го слънцето, което вече беше родило новия ден на града, подавайки се иззад покриви и комини. 

 

Прекрасно и...носталгично...

Благодаря за оценката, tsvetamak!

може само музикант да го напише, защото само музикант може да почуства това, което сте написал. Поздрав!....